Днес ретро стилът е от най-голямо значение, но понякога „ретро“ е синоним на „за съжаление“.
Входният коридор на нашата къща е пример. Когато се преместихме, се опитахме да се убедим, че бялата тухла с черна фугираща смес е забавна и фънки. Колкото повече живеехме с външния вид, толкова по-малко ни харесваше. Тухлите имаха доста изкуствен вид и черната фугираща смес подчертаваше факта, че редовете не бяха нито равни, нито отвесни.
Най-накрая решихме, че грозната бяла тухла трябва да си отиде. Най-големият ни проблем беше да измислим как да премахнем тухлата, без да разрушаваме стената. След като прекарахме няколко часа старателно да се опитваме да изтръгнем тухлите, стигнахме до извода, че запазването на стената е нереалистично. Не само тухлите трябваше да отидат, но и стената. След като се ангажирахме с „събаряне“, а не с „премахване“, беше изненадващо лесно да стигнем до голи шипове.
Направихме кратка работа по изграждането на стената обратно. Беше невероятно колко по-добре изглеждаше дори голият рок в записа; веднага разбрахме, че сме взели правилното решение!
Следващото ни предизвикателство беше да определим какво точно да правим с оголените стени. Тъй като домът ни е на две нива и гостите гледат нагоре към хола, когато са в антрето, решихме тематично да обединим дизайнерските мотиви в двете стаи. Задната стена на хола е с ламперия от брезово дърво, покрита с коронирана лайсна, и двете оцветени в наситен махагонов оттенък. Решихме да вземем същите елементи в записа.
При експеримент с ламперията обаче решихме, че е твърде тъмно за малкото пространство. Решението беше да отрежете ламперията надолу и да я монтираме като ламперия. Използвахме същата формована корона като в хола и сложна рамка за картини като релсата на стола. Накрая боядисахме горните стени в мек кремав цвят, за да контрастираме с махагоновото петно на дървената дограма и създадохме безпроблемен поток към хола.
Преглеждайки завършените стени, си позволихме кратък момент на самопоздравление. Най-накрая имахме входен коридор, който вместо да ни кара да се свиваме, всъщност ни направи удобни.